Ако ме забравиш...
Забравяш ли ме, знай - ще си отида.
(Аз всъщност тъй и не дойдох)
От тежката си горест и обида,
за толкова несбъдната любов.
Не искам да си тъжна. Аз съм с тебе.
Понякога в обувката ти - камъче,
а друг път съм стрелки на спряло време.
На твоята молитва бледо пламъче.
Това е само ако ме забравиш...
И позволиш на взора си, че съм измислица.
Че плод съм, мъката си да удавиш,
понеже духовете нямат смисъл.
Не, аз съм тук! И пак ще те събудя.
Убиец съм на твойте страхове.
Причината за туй, че да се чудиш -
за Тебе как обърнах светове!
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
