Ако ме забравиш...

5 июн. 2020 г., 18:40

Поэзия » Любовная, Философская

580 4 3

Забравяш ли ме, знай - ще си отида.

(Аз всъщност тъй и не дойдох)

От тежката си горест и обида,

за толкова несбъдната любов.

Не искам да си тъжна. Аз съм с тебе.

Понякога в обувката ти - камъче,

а друг път съм стрелки на спряло време.

На твоята молитва бледо пламъче.

Това е само ако ме забравиш...

И позволиш на взора си, че съм измислица.

Че плод съм, мъката си да удавиш,

понеже духовете нямат смисъл.

Не, аз съм тук! И пак ще те събудя.

Убиец съм на твойте страхове.

Причината за туй, че да се чудиш -

за Тебе как обърнах светове!

Стихопат.

Danny Diester

Katriona (Кети Рашева)

2020-06-07T13:21:39+03:00

Камъчето в обувката - какво поетично сравнение, целият стих е пропит от нежна обич!
yotovava (Валентина Йотова)

2020-06-05T22:03:41+03:00

Хубаво е.
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-06-05T20:16:37+03:00

Докосна ме, необяснимо, като витаещ дух.