17 февр. 2008 г., 12:32

Ако мога времето да върна

1.4K 0 9
Една мечта недостижима,
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.

Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна,
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....