Ако мога времето да върна
Една мечта недостижима,
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.
Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна,
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.
красива и така ранима,
дълбоко в мен те пазех като тайна свидна,
но в миг с криле на вятър ти отлитна.
Да мога времето назад да върна,
до теб да бъда пак, да те целуна и прегърна.
Далеч отнесе те съдбата
и шепот не дочувам в мрака.
Душата ми, самотна лодка без платна,
без бряг се лута, тъжна и сама.
Не мога времето назад да върна,
не си до мене днес, да те целуна и прегърна.
© Вероника Борисова All rights reserved.
