Ако можех...

24 окт. 2008 г., 11:02

Поэзия » Философская

729 0 4

А К О М О Ж Е Х . . .

На Nikol, тя знае защо...

Ако можех, щях да те прегърна,

да те отмъкна някъде в безкрая,

ребрата на Адам до кост да върнеш,

та теб поне да те приемат в Рая.

Професори без никаква неволя

за някакви мизерни хонорари

клонираха с успех овцата Доли...

а трябваше... поне едно Магаре!

За да повярвам, че в света греховен

не сто овце, без Дух пресътворени,

а две магарета са хит световен,

със заповед от Бога защитени.

Магарето - душата на кервана,

дори когато е на път за Ада,

достига скромно своята нирвана

с пословичен инат в Магариада.

Послепис: Никол, прибави към потребителското си име едно

възклицание "ай!" и ще станеш народопобедителка. Поне след

като прочетеш тези стихове. Ти знаеш как се правят вълшебства,

а аз мога да ти подаря само едно... Това възклицание винаги ще

ти помага. Така казват - Николай винаги означавало

НАРОДОПОБЕДИТЕЛ!

А аз те обичам и като МиМи.

galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-07-16T23:56:34+03:00

Посвещение за учебник!!! Принципни истини! Разкошна поезия!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-06-17T14:37:04+03:00

Надявам се, че е изпълнила препоръката ти,
защото никога не са напразни думите на един
"НАРОДОПОБЕДИТЕЛ"!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-10-24T21:09:03+03:00

Наистина много трогателно! Прекрасно посвещение!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-24T12:32:50+03:00

Съгласна съм за Магарето. Хубаво посвещение, Никол!