24.10.2008 г., 11:02 ч.

Ако можех... 

  Поезия » Философска
730 0 4

А К О   М О Ж Е Х . . .

                                   На Nikol, тя знае защо...

 

Ако можех, щях да те прегърна,

да те отмъкна някъде в безкрая,

ребрата на Адам до кост да върнеш,

та теб поне да те приемат в Рая.

 

Професори без никаква неволя

за някакви мизерни хонорари

клонираха с успех овцата Доли...

а трябваше... поне едно Магаре!

За да повярвам, че в света греховен

не сто овце, без Дух пресътворени,

а две магарета са хит световен,

със заповед от Бога защитени.

 

Магарето - душата на кервана,

дори когато е на път за Ада,

достига скромно своята нирвана

с пословичен инат в Магариада.

 

Послепис: Никол, прибави към потребителското си име едно

възклицание "ай!" и ще станеш народопобедителка. Поне след

като прочетеш тези стихове. Ти знаеш как се правят вълшебства,

а аз мога да ти подаря само едно... Това възклицание винаги ще

ти помага. Така казват - Николай винаги означавало

                             НАРОДОПОБЕДИТЕЛ!

   А аз те обичам и като МиМи.

 

 

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Посвещение за учебник!!! Принципни истини! Разкошна поезия!
  • Надявам се, че е изпълнила препоръката ти,
    защото никога не са напразни думите на един
    "НАРОДОПОБЕДИТЕЛ"!
  • Наистина много трогателно! Прекрасно посвещение!
  • Съгласна съм за Магарето. Хубаво посвещение, Никол!
Предложения
: ??:??