Ако можех да бъда различна,
бих събрала от пустинята камъни
и дори да изглеждам комична,
бих издигнала къща от спомени.
За прозорци бих избрала очите ти,
за да виждам през тях твойте истини
и когато заплачат, от сълзите
да превърнат в оазис мечтите ми.
От косите си, пясъчно стелещи,
бих постлала вълшебно килимче
и когато летиш, вместо вятъра
да те носи над клевети и обиди.
Бих била твойто цвете в пустинята,
неувяхващо, с дъх на първичност,
вкаменена във теб, ала само
ако можех да бъда различна!
© Анета Все права защищены
Благодаря на всички, които бяха тук!