Ако можеше през моите очи
дори за миг да се погледнеш,
тогава щеше да узнаеш ти
колко нужна си ми и безценна.
Ако можеше чрез моите ръце
лицето свое да погалиш
и отвътре радост да те раздере,
как силно те желая щеше да узнаеш.
Ако можеше чрез моите слова
да изразиш това, което имам вътре,
то най-чудесния роман или пък стих ще е това,
сърцата завладяващ днес и утре.
Ако можеше чрез моето сърце,
да почувстваш силата на моите желания,
то щеше на мига да разбереш,
че минутата без теб е дяволско страдание.
Ако можеше през мен да се прегърнеш,
през мене да целунеш, да погалиш,
навярно щеше в миг да разбереш,
как силно любовта към теб ме пари.
© Деян Димитров Все права защищены