dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
Mar 26, 2007, 1:23 PM

Ако можеше...

  Poetry
1.1K 0 8

 

Ако можеше през моите очи

дори за миг да се погледнеш,

тогава щеше да узнаеш ти

колко нужна си ми и безценна.

 

Ако можеше чрез моите ръце

лицето свое да погалиш

и отвътре радост да те раздере,

как силно те желая щеше да узнаеш.

 

Ако можеше чрез моите слова

да изразиш това, което имам вътре,

то най-чудесния роман или пък стих ще е това,

сърцата завладяващ днес и утре.

 

Ако можеше чрез моето сърце,

да почувстваш силата на моите желания,

то щеше на мига да разбереш,

че минутата без теб е дяволско страдание.

 

Ако можеше през мен да се прегърнеш,

през мене да целунеш, да погалиш,

навярно щеше в  миг да разбереш,

как силно любовта към теб ме пари.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0