Ако не знаеш за какво живееш..

6 янв. 2011 г., 19:16

Поэзия » Другая

890 2 3

В забързания ритъм на деня

от себе си по малко губим,

пропускаме да задържим мига

и уморени от съня се будим.

Нали природата с очи ни е дарила -

защо не виждаме красивите неща?

Там някъде от страх се свила

ранената ни страдаща душа.

Сами измисляме житейските закони

табута,предразсъдъци, вина,

прекланяме се пред свещените икони,

а след това потъваме в лъжа.

На всеки ъгъл срещаме капани,

за свои грешки някой друг виним,

приятел от приятел "ближе" рани,

преглъщаме обиди и мълчим.

Животът наш изцапахме със кал,

Земята вече стене отмаляла,

богатствата, които Бог е дал,

ръка човешка безразсъдно пропиляла.

Ако не знаеш за какво живееш

и не раздаваш щедро любовта,

ако добро със шепи не пилееш

и не усещаш пулса на света,

ще бъдеш непробудила се пролет,

мечтаеща за цъфнали поля,

ранена птица, чакаща за полет,

отчаяно заровена в пръста.

Можеш ли да залепиш луната,

счупена от слънцето на две?

Можеш ли да стоплиш и душата,

зъзнеща от чужди грехове?

esfir (Есфир Асфар)

2011-01-07T18:49:36+02:00

Съгласна със Запрян-трудни въпроси, трудни отговори...Предполагам че вече си си отговорила...Поздравления!!!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-01-06T21:31:06+02:00

Трудни въпроси-трудни отговори.Браво!Хубаво е.
purko59 (Ангел Веселинов)

2011-01-06T19:25:50+02:00

Много хубаво стихотворение. Поздравления, землячке!