6.01.2011 г., 19:16 ч.

Ако не знаеш за какво живееш.. 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
967 2 3
В забързания ритъм на деня
от себе си по малко губим,
пропускаме да задържим мига
и уморени от съня се будим.
Нали природата с очи ни е дарила -
защо не виждаме красивите неща?
Там някъде от страх се свила
ранената ни страдаща душа.
Сами измисляме житейските закони
табута,предразсъдъци, вина,
прекланяме се пред свещените икони,
а след това потъваме в лъжа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
  • Към мене линк не съществува. Няма ме и в челните места. „Напудрените” - с мен не контактуват. И слав...

Още произведения »