6.01.2011 г., 19:16 ч.

Ако не знаеш за какво живееш.. 

  Поезия » Друга
891 2 3

 

В забързания ритъм на деня

от себе си по малко губим,

пропускаме да задържим мига

и уморени от съня се будим.

Нали природата с очи ни е дарила -

защо не виждаме красивите неща?

Там някъде от страх се свила

ранената ни страдаща душа.

Сами измисляме житейските закони

табута,предразсъдъци, вина,

прекланяме се пред свещените икони,

а след това потъваме в лъжа.

На всеки ъгъл срещаме капани,

за свои грешки някой друг виним,

приятел от приятел "ближе" рани,

преглъщаме обиди и мълчим.

Животът наш изцапахме със кал,

Земята вече стене отмаляла,

богатствата, които Бог е дал,

ръка човешка безразсъдно пропиляла.

Ако не знаеш за какво живееш

и не раздаваш щедро любовта,

ако добро със шепи не пилееш

и не усещаш пулса на света,

ще бъдеш непробудила се пролет,

мечтаеща за цъфнали поля,

ранена птица, чакаща за полет,

отчаяно заровена в пръста.

Можеш ли да залепиш луната,

счупена от слънцето на две?

Можеш ли да стоплиш и душата,

зъзнеща от чужди грехове?

 

© Доника Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна със Запрян-трудни въпроси, трудни отговори...Предполагам че вече си си отговорила...Поздравления!!!
  • Трудни въпроси-трудни отговори.Браво!Хубаво е.
  • Много хубаво стихотворение. Поздравления, землячке!
Предложения
: ??:??