Ако някога...
Ако някога си тръгнеш ти от мене...
ще опустеят улиците многолюдни,
залезът ще бъде тъжен всяка вечер,
а вълните ще се разбиват бурни!
Ако някога си тръгнеш ти от мене...
славеят ще пее само тъжна песен,
от небето няма слънцето да грее,
животът ми ще се превърне в есен!
Оставиш ли ме... тръгнеш ли си ти,
цветята росни ще повяхнат бързо.
Ще угаснат многобройните звезди,
и на облаците ще им бъде мъчно.
Остани... забрави, че има друго!
При мене всичко е в едно събрано,
послушай ми сърцето... бие лудо,
аз до гроб искам с тебе да остана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
