Oct 18, 2006, 11:25 PM

Ако някога...

  Poetry
1K 0 9

Ако някога си тръгнеш ти от мене...

ще опустеят улиците многолюдни,

залезът ще бъде тъжен всяка вечер,

а вълните ще се разбиват бурни!

Ако някога си тръгнеш ти от мене...

славеят ще пее само тъжна песен,

от небето няма слънцето да грее,

животът ми ще се превърне в есен!

Оставиш ли ме... тръгнеш ли си ти,

цветята росни ще повяхнат бързо.

Ще угаснат многобройните звезди,

и на облаците ще им бъде мъчно.

Остани... забрави, че има друго!

При мене всичко е в едно събрано,

послушай ми сърцето... бие лудо,

аз до гроб искам с тебе да остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...