Ако по пътя ме настигне вдъхновение
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат
на прозорците - всевиждащи очи.
Без жал и тази нощ ще ме наказва
облещена луната. Планове крои.
Готова е дисекция да ми направи,
да прокуди съня и всички заблуди.
Да разнищи душата, съкровените тайни
и ограбила ме, в утрото да се изгуби.
Но не разбира тя Вселенските закони.
Едно не може да ми вземе –
всеки стих, във мене проговорил,
се ражда от среднощното летене!
А в утро пурпурно прелее ли нощта,
крилата ще отпусна усмирена.
Ще тръгна, взела в джоба си пера
ако по пътя ме настигне вдъхновение.
© Даниела Виткова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И в нощите тъмни записвам това
което държи ме будна.
А през деня уж виждам, а пък на...
препъвам се в рима.
Нима това не са чудеса!
Много симпатично и искрено стихо. Харесах и поздравления! -
Разкош!
-
Най-сърдечно ти благодаря, Таня! Наслади се на хубавото лято!
-
Харесва ми!
Браво! -
Юри, благодаря ти, че оцени стиха ми и го постави в "Любими"
-
Понякога се лута някъде, Миночка, след това най-неочаквано ме спохожда. Благодаря, че постави в "Любими" стиха и за това, че винаги намираш хубави думи да ме зарадваш. Благодаря ти от сърце!
-
Дани, личи си много ясно твоето вдъхновение, според хубавия стих който си споделила, нека никога да не те напусне. Поздравявам те!
-
Благодаря ти много, Тони, и за поставянето на стиха ми в "любими", и за хубавия коментар. И е така, наистина, душата на поета е струна, докосне ли я, вълнува ли я нещо, подостря перото. .
-
Има заряд, има послание, има изразни средства. Поетът черпи вдъхновение от всичко!
"Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана"
Борис Христов
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Руми, по нощите си приличаме, те са нашата изповедалня