Ако по пътя ме настигне вдъхновение
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат
на прозорците - всевиждащи очи.
Без жал и тази нощ ще ме наказва
облещена луната. Планове крои.
Готова е дисекция да ми направи,
да прокуди съня и всички заблуди.
Да разнищи душата, съкровените тайни
и ограбила ме, в утрото да се изгуби.
Но не разбира тя Вселенските закони.
Едно не може да ми вземе –
всеки стих, във мене проговорил,
се ражда от среднощното летене!
А в утро пурпурно прелее ли нощта,
крилата ще отпусна усмирена.
Ще тръгна, взела в джоба си пера
ако по пътя ме настигне вдъхновение.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Прекрасен стих в допълнение на мислите ми! Много ти благодаря и за него, и за хубавия коментар!🌷
