Ако внезапно...

16 апр. 2011 г., 11:20

Поэзия » Любовная

667 0 7

Ако внезапно ми пожелаеш душата -

така изведнъж - не бих ти я дала...

(Сделката на Фауст с Дявола ти е позната.)

Сто процента няма да я вземеш цялата...

Ще ти дам половината - щом искаш -

но завинаги ще си запазя

периметър само мой, единствен,

в който мога винаги да вляза

като в църква тиха. Да се скрия.

Да говоря с Дявола и Бога,

като вълк срещу луна да вия,

да заплача в радост и тревога.

Ако внезапно ми пожелаеш тялото

със пресметливост хладна и воля строга -

вземи го без остатък. Давам ти го цялото!

Ала душата си, уви... не мога!

bojilova1 (Петя Божилова)

2011-04-16T18:25:29+03:00

Защо ли не ти вярвам, че няма да я дадеш цялата
velikataniki (Николина Милева)

2011-04-16T16:40:57+03:00

браво,Нина
Katriona (Кети Рашева)

2011-04-16T13:49:06+03:00

Истинско, казано точно на място, като изстрел - право в целта. Поздравления, мила Нина!
Ена (Елена Гоцева)

2011-04-16T13:38:38+03:00

!!!*
danigallery (Йорданка Господинова)

2011-04-16T13:34:02+03:00

Много силно стихотворение, Нина! Поздрав за истината!
liubomira97 (Любомира Герова)

2011-04-16T13:23:04+03:00

Прекрасно!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-04-16T12:06:29+03:00

Душата си не давай!Сърцето и тялото може.Поздрав за хубавия стих!