1 июн. 2006 г., 16:53

Алени лилии...

794 0 4
На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето...
Там, от другата страна на моста от въже.
А аз... там... някъде на бездната от страх...
Там, останала без сърце...
Дели ни въдухът студен,
спира сетивата и пари.
Замръзва, леденее всичко в мен...
А ти при мен ли ще останеш... едва ли...
Не те виждам,
прекалено много разстояние има между нас...
И в същото време сме толкова близо...
Не те чувам...
Не долавям красивият ти смях...
Недей да се жертваш за мен...
Направи достатъчно като ме лъга
може би, че ме обичаш...
Направи каквото трябва, много се спъва,
само и само за  пред другите да покажеш, че ме привличаш...
Но днес слънцето не грее за нас,
изгасна пламъка на нашето време.
Във водата кървави алени лилии се давят,
плачат със кървави сълзи...
Съзлзи, падащи от моите нищожни очи...
Дано поне да си спомниш за мен,
когато видиш моите алени лилии...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Христо,много си прав.Всеки прави своя избор,но понякога разума е замъглен от сърцето.Май ако нямах сърце-щях да съм по-щастлива...Благодаря ти за оценката за милите думи...Искренно благодаря!
  • Екатерина... благодаря за определението...Дано някой някога го оцени
    Христо... така е...но въпроса е,че аз съм го пуснала..но няма да се върне....
  • Сандра, не помня кой го е казал-
    Ако обичаш някого пусни го да си върви,
    ако се върне, значи и той те обича!
    Поздрави за стиховете!!!
  • Мила очите ти не са нищожни,те са прекрасни като теб.6

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...