Алени лилии...
На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето...
Там, от другата страна на моста от въже.
А аз... там... някъде на бездната от страх...
Там, останала без сърце...
Дели ни въдухът студен,
спира сетивата и пари.
Замръзва, леденее всичко в мен...
А ти при мен ли ще останеш... едва ли...
Не те виждам,
прекалено много разстояние има между нас...
И в същото време сме толкова близо...
Не те чувам...
Не долавям красивият ти смях...
Недей да се жертваш за мен...
Направи достатъчно като ме лъга
може би, че ме обичаш...
Направи каквото трябва, много се спъва,
само и само за пред другите да покажеш, че ме привличаш...
Но днес слънцето не грее за нас,
изгасна пламъка на нашето време.
Във водата кървави алени лилии се давят,
плачат със кървави сълзи...
Съзлзи, падащи от моите нищожни очи...
Дано поне да си спомниш за мен,
когато видиш моите алени лилии...
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето...
Там, от другата страна на моста от въже.
А аз... там... някъде на бездната от страх...
Там, останала без сърце...
Дели ни въдухът студен,
спира сетивата и пари.
Замръзва, леденее всичко в мен...
А ти при мен ли ще останеш... едва ли...
Не те виждам,
прекалено много разстояние има между нас...
И в същото време сме толкова близо...
Не те чувам...
Не долавям красивият ти смях...
Недей да се жертваш за мен...
Направи достатъчно като ме лъга
може би, че ме обичаш...
Направи каквото трябва, много се спъва,
само и само за пред другите да покажеш, че ме привличаш...
Но днес слънцето не грее за нас,
изгасна пламъка на нашето време.
Във водата кървави алени лилии се давят,
плачат със кървави сълзи...
Съзлзи, падащи от моите нищожни очи...
Дано поне да си спомниш за мен,
когато видиш моите алени лилии...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
