28 февр. 2013 г., 07:33  

Алкохолно

910 0 5

Да пием за неидващата радост, 

за полъха на скритите въздишки, 

за прехода на чезнещата младост,

превръщаща душите ни във мишки.

 

Да пием за пропуснатия шанс, 

за онзи, който няма да се върне, 

за болката, получена в аванс

от грешката, живота ни обърнала.

 

Да пием за изпросените думи, 

онези, дето чакаме напразно, 

онези, дето раждат се в ума ни, 

а после си умират неизказани.

 

Да пием за това, което търсим, 

но нямаме представа и къде е, 

за вярата, че няма да се съмне, 

дори когато утре изтрезнеем.

  

                      ****

 

И тази вечер, като си налееш, 

вкуси живота с нова мисъл:

че всъщност... нечия мечта живееш;

че всяко малко нещо има смисъл!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...