28 feb 2013, 7:33  

Алкохолно

  Poesía
911 0 5

Да пием за неидващата радост, 

за полъха на скритите въздишки, 

за прехода на чезнещата младост,

превръщаща душите ни във мишки.

 

Да пием за пропуснатия шанс, 

за онзи, който няма да се върне, 

за болката, получена в аванс

от грешката, живота ни обърнала.

 

Да пием за изпросените думи, 

онези, дето чакаме напразно, 

онези, дето раждат се в ума ни, 

а после си умират неизказани.

 

Да пием за това, което търсим, 

но нямаме представа и къде е, 

за вярата, че няма да се съмне, 

дори когато утре изтрезнеем.

  

                      ****

 

И тази вечер, като си налееш, 

вкуси живота с нова мисъл:

че всъщност... нечия мечта живееш;

че всяко малко нещо има смисъл!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...