Feb 28, 2013, 7:33 AM  

Алкохолно

  Poetry
908 0 5

Да пием за неидващата радост, 

за полъха на скритите въздишки, 

за прехода на чезнещата младост,

превръщаща душите ни във мишки.

 

Да пием за пропуснатия шанс, 

за онзи, който няма да се върне, 

за болката, получена в аванс

от грешката, живота ни обърнала.

 

Да пием за изпросените думи, 

онези, дето чакаме напразно, 

онези, дето раждат се в ума ни, 

а после си умират неизказани.

 

Да пием за това, което търсим, 

но нямаме представа и къде е, 

за вярата, че няма да се съмне, 

дори когато утре изтрезнеем.

  

                      ****

 

И тази вечер, като си налееш, 

вкуси живота с нова мисъл:

че всъщност... нечия мечта живееш;

че всяко малко нещо има смисъл!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...