11 нояб. 2014 г., 21:21  

Алманах Поезия - 2014

579 0 3

В този неподправен Алманах

виждам само стихове красиви,

но така до днес и не разбрах

същността на подтиците живи

със които пишещият брат

седнал е на листа бял да ниже

любовта си с неизбежен крах,

свечерена в работа и грижи.

Тук разбрах, че болки по света 

имало е и след нас ще има.

Ако днес те кротва вечерта

в топлото легло с жена любима,

знаеш ли разблудната съдба

в лято ли те води или зима

да те скрие сянка на дъба

или сняг – в проправена пъртина?

Води ли те тя през речен брод

в камъните обли, в пътя кривнал,

да полегнеш в скутите на слог  

песен на щурци да те приспива?

Ден по ден чета те, Алманах,

стиховете искрени, без грим и,

беден те започнах, но събрах

жътвено метафори и рими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...