В този неподправен Алманах
виждам само стихове красиви,
но така до днес и не разбрах
същността на подтиците живи
със които пишещият брат
седнал е на листа бял да ниже
любовта си с неизбежен крах,
свечерена в работа и грижи.
Тук разбрах, че болки по света
имало е и след нас ще има.
Ако днес те кротва вечерта
в топлото легло с жена любима,
знаеш ли разблудната съдба
в лято ли те води или зима
да те скрие сянка на дъба
или сняг – в проправена пъртина?
Води ли те тя през речен брод
в камъните обли, в пътя кривнал,
да полегнеш в скутите на слог
песен на щурци да те приспива?
Ден по ден чета те, Алманах,
стиховете искрени, без грим и,
беден те започнах, но събрах
жътвено метафори и рими.
© Иван Христов Всички права запазени