11.11.2014 г., 21:21  

Алманах Поезия - 2014

576 0 3

В този неподправен Алманах

виждам само стихове красиви,

но така до днес и не разбрах

същността на подтиците живи

със които пишещият брат

седнал е на листа бял да ниже

любовта си с неизбежен крах,

свечерена в работа и грижи.

Тук разбрах, че болки по света 

имало е и след нас ще има.

Ако днес те кротва вечерта

в топлото легло с жена любима,

знаеш ли разблудната съдба

в лято ли те води или зима

да те скрие сянка на дъба

или сняг – в проправена пъртина?

Води ли те тя през речен брод

в камъните обли, в пътя кривнал,

да полегнеш в скутите на слог  

песен на щурци да те приспива?

Ден по ден чета те, Алманах,

стиховете искрени, без грим и,

беден те започнах, но събрах

жътвено метафори и рими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...