Nov 11, 2014, 9:21 PM  

Алманах Поезия - 2014

  Poetry » Other
577 0 3

В този неподправен Алманах

виждам само стихове красиви,

но така до днес и не разбрах

същността на подтиците живи

със които пишещият брат

седнал е на листа бял да ниже

любовта си с неизбежен крах,

свечерена в работа и грижи.

Тук разбрах, че болки по света 

имало е и след нас ще има.

Ако днес те кротва вечерта

в топлото легло с жена любима,

знаеш ли разблудната съдба

в лято ли те води или зима

да те скрие сянка на дъба

или сняг – в проправена пъртина?

Води ли те тя през речен брод

в камъните обли, в пътя кривнал,

да полегнеш в скутите на слог  

песен на щурци да те приспива?

Ден по ден чета те, Алманах,

стиховете искрени, без грим и,

беден те започнах, но събрах

жътвено метафори и рими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...