10 мая 2013 г., 11:00

Алюзии

693 0 1

Ще сляза до залива - при аргонавтите.

Сред тях все още има недоизградени пияници.

Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,

те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.

 

Одисей - с две момичета - потъна нанякъде.

По брега: кръчми, таверни и удоволствия всякакви.

Няма GPS, GSM и e-mail може би няма,

а Пенелопа изпраща писмата си само по гларуси.

 

А те - неграмотните, кръжат в необята.

Синевата на делника избожда очите им…

За какви аргонавти говоря?

Това са мои стари приятели.

А Одисей - исках да бъда аз, но това -

вече е минало…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...