10.05.2013 г., 11:00

Алюзии

692 0 1

Ще сляза до залива - при аргонавтите.

Сред тях все още има недоизградени пияници.

Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,

те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.

 

Одисей - с две момичета - потъна нанякъде.

По брега: кръчми, таверни и удоволствия всякакви.

Няма GPS, GSM и e-mail може би няма,

а Пенелопа изпраща писмата си само по гларуси.

 

А те - неграмотните, кръжат в необята.

Синевата на делника избожда очите им…

За какви аргонавти говоря?

Това са мои стари приятели.

А Одисей - исках да бъда аз, но това -

вече е минало…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...