Амазонката

6 июл. 2015 г., 10:31

Поэзия » Любовная

674 0 6

АМАЗОНКАТА

Не разбрах как и мен връхлетя

тази люта критическа зима.

Невъзпитана, подла и зла,

настани се без срам и я има.

Амазонка – със остри стрели,

като вирусен грип и зараза –

битието ми взе да следи...

Боже мой, за какво ме наказа?

Погледни ме какъв съм атлет,

не корито едно – сред вълните –

от платно с Айвазовски сюжет,

нито роб съм – във края на дните...

Щом самотни къщята заспят,

към звездите поемам – в небето.

Мойте песни и мъжкия смях

все така ги очакват, където

още мога да бъда напет

и да гледам с очи дяволито –

все пак искам да бъда поет,

а не някакво старче сърдито...

Прибери Амазонката зла,

затисни я с вода или камък,

а на мен донеси светлина –

сътворен за обричане пламък!

voda (Елица Ангелова)

2015-07-07T01:21:21+03:00

Достойно е да се пребориш с амазонка, Росене.Чудесен образ си сътворл...
mislitelq (Георги Каменов)

2015-07-06T20:56:36+03:00

Поздрав и за този ти прекрасен стих.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-07-06T15:23:21+03:00

И моите песни - все ще се четат..., прекрасно е..., амазонката - да не се бърка...!!!
"МоИте песни и мъжкия смях
все така ги очакват, където

още мога да бъда напет
и да гледам с очи дяволито –
все пак искам да бъда поет,
а не някакво старче сърдито..."
ivaani (Радка Горанова)

2015-07-06T15:02:27+03:00

Харесах! „...а на мен донеси светлина —
сътворен за обричане пламък!
Нека бъде светлина край теб!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2015-07-06T10:42:49+03:00

Супер!
Самодива (Вики)

2015-07-06T10:40:22+03:00

Рос, намери си някоя друга амазонка, но по-чаровна и тази ще си отиде сама