Rosen-Rosen (Росен Гъдев) Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
6 89
Jul 6, 2015, 10:31 AM

Амазонката

  Poetry » Love
944 0 6

 

АМАЗОНКАТА

 

Не разбрах как и мен връхлетя

тази люта критическа зима.

Невъзпитана, подла и зла,

настани се без срам и я има.

 

Амазонка – със остри стрели,

като вирусен грип и зараза –

битието ми взе да следи...

Боже мой, за какво ме наказа?

 

Погледни ме какъв съм атлет,

не корито едно – сред вълните –

от платно с Айвазовски сюжет,

нито роб съм – във края на дните...

 

Щом самотни къщята заспят,

към звездите поемам – в небето.

Мойте песни и мъжкия смях

все така ги очакват, където

 

още мога да бъда напет

и да гледам с очи дяволито –

все пак искам да бъда поет,

а не някакво старче сърдито...

 

Прибери Амазонката зла,

затисни я с вода или камък,

а на мен донеси светлина –

сътворен за обричане пламък!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Достойно е да се пребориш с амазонка, Росене.Чудесен образ си сътворл...
  • mislitelq (Георги Каменов)
    mislitelq (Георги Каменов)
    Поздрав и за този ти прекрасен стих.
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    И моите песни - все ще се четат..., прекрасно е..., амазонката - да не се бърка...!!!
    "МоИте песни и мъжкия смях
    все така ги очакват, където

    още мога да бъда напет
    и да гледам с очи дяволито –
    все пак искам да бъда поет,
    а не някакво старче сърдито..."
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Харесах! „...а на мен донеси светлина —
    сътворен за обричане пламък!
    Нека бъде светлина край теб!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Супер!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0