Амазонката
АМАЗОНКАТА
Не разбрах как и мен връхлетя
тази люта критическа зима.
Невъзпитана, подла и зла,
настани се без срам и я има.
Амазонка – със остри стрели,
като вирусен грип и зараза –
битието ми взе да следи...
Боже мой, за какво ме наказа?
Погледни ме какъв съм атлет,
не корито едно – сред вълните –
от платно с Айвазовски сюжет,
нито роб съм – във края на дните...
Щом самотни къщята заспят,
към звездите поемам – в небето.
Мойте песни и мъжкия смях
все така ги очакват, където
още мога да бъда напет
и да гледам с очи дяволито –
все пак искам да бъда поет,
а не някакво старче сърдито...
Прибери Амазонката зла,
затисни я с вода или камък,
а на мен донеси светлина –
сътворен за обричане пламък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
