20 авг. 2023 г., 09:21

Амин 

  Поэзия
621 3 3

Колко отчаяни трябва да бъдем...

че да се мразим взаимно!?

Толкова скарани с себе си,

че да загубим споделяне.

 

Самотата поднася ни тъгата

на хора забравили себе си.

Реалност... измама, тъга, отрова

загива без време Народа...

 

Усмихват сеч, е кой още не знае

козметика готвят във Рая...

Страната ни, стара майка,

уморена от шепа без майка.

 

Продават без време Народа...

А той – кьорав, вече неук!

Светът го смята за инвалид...

за луд загива с усмивка

 

И за какво... всичко е злоба,

всичко е зло... Боже, пази ни!?

Няма в Страната ни Райски градини.

Звук на камбана и Боже, Прости ни.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трогнахте ме ,Приятели с вашето внимание,топли коментари и за поставянето на стиха ми в любими.Желая ви много успешна нова седмица и нека ,музата поезия,вълшебница никога не ви напусне!До нови!!!
  • "Самотата поднася ни тъгата
    на хора забравили себе си.
    Реалност... измама, тъга, отрова
    загива без време Народа...
    ...
    И за какво... всичко е злоба,
    всичко е зло... Боже, пази ни!?
    Няма в Страната ни Райски градини.
    Звук на камбана и Боже, Прости ни."

    Убийствено силен и актуален стих. Поздравявам те, Ачо!
  • Много си прав, Ачо!
    "Няма в Страната ни Райски градини.
    Звук на камбана и Боже, Прости ни".
Предложения
: ??:??