Амин
Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата
на хора забравили себе си.
Реалност... измама, тъга, отрова
загива без време Народа...
Усмихват сеч, е кой още не знае
козметика готвят във Рая...
Страната ни, стара майка,
уморена от шепа без майка.
Продават без време Народа...
А той – кьорав, вече неук!
Светът го смята за инвалид...
за луд загива с усмивка
И за какво... всичко е злоба,
всичко е зло... Боже, пази ни!?
Няма в Страната ни Райски градини.
Звук на камбана и Боже, Прости ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
