25 июн. 2014 г., 21:47

Амин = така да бъде

595 0 5

Амин  =  така  да  бъде

 

                              

                              Накъде?  Няма  посока.

                              Всеки  път  с  бариера  снабден,

                              И  безкраен  указа  се  срока

                              И  незнаен  далечния  ден.

 

                              Сини  простори  -  къде  са?

                              Скрихте  ги  в  задния  джоб

                              И  смело  пленихте  прогреса.

                              И  днес  той  е  вашият  роб.

 

                              И  раболепно  ви  чака...

                              Дебелите  пачки  покри.

                              С  готовност  очаква  пак  знака

                              Да  вложите  тези  пари.

                             

                              И  всеки  се  цели  във  пая.

                              През  трупове  души  следи...

                              Българийо - Майко,  накрая

                              Ранена  отново  си  ти.

 

                              А  интелигентът  къде  е?

                              Онзи,  с  големия  ум?

                              Остана  той  дълго  да  зрее

                              Зазидан  в  безизходен  друм.

                               

                              Безскрупулни,  алчни  водачи,

                              Избийте  се  вий  до  един!

                              Народът  не  ще  да  заплаче,

                              А  ще  извика  „Амин!”

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...