Аналгезия
„Жизнь прошумела и ушла.”
Александър Блок
Дочух среднощ – притихваше капчукът
в най-тихата соната на света.
В безсънна нощ безсъниците чукат
по моята отключена врата.
И несъмнено Господ ме напусна.
Не се роди танцуваща звезда.
Душата ми безпаметно е пуста;
Вселени аз не мога да създам.
И ляга всяка болка в своя ъгъл.
И трупа сред галактиките прах.
Разбрах, разбрах – напразно съм се лъгал
и всичко е безсмислено - разбрах.
Звездата ми безкрайно е далече.
и всеки сън е гаснеща звезда.
Безспорно е, че нищо няма вечно;
не ще оставя никаква следа.
И все така, пътувайки към нея
събирам нощ в най-тъмните очи.
В самотна нощ тъгата ме люлее.
Самотно пълнолуние мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
Да си жив и здрав!
