radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
7.06.2010 г., 0:04 ч.

Аналгезия 

  Поезия » Друга
831 0 12

 

 

„Жизнь прошумела и ушла.”

                Александър Блок

 

Дочух среднощ – притихваше капчукът

в най-тихата соната на света.

В безсънна нощ безсъниците чукат

по моята отключена врата.

 

И несъмнено Господ ме напусна.

Не се роди танцуваща звезда.

Душата ми безпаметно е пуста;

Вселени аз не мога да създам.

 

И ляга всяка болка в своя ъгъл.

И трупа сред галактиките прах.

Разбрах, разбрах – напразно съм се лъгал

и всичко е безсмислено - разбрах.

 

Звездата ми безкрайно е далече.

и всеки сън е гаснеща звезда.

Безспорно е, че нищо няма вечно;

не ще оставя никаква следа.

 

И все така, пътувайки към нея

събирам нощ в най-тъмните очи.

В самотна нощ тъгата ме люлее.

Самотно пълнолуние мълчи.

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??