6 февр. 2018 г., 22:15

Ангел-хранител

597 3 3

Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.

 

Върви и нека духът ми да бъде със теб,
да те води по всяка пътека в тъмата.
Всяка опасност нека показва отпред - 
когато те водя съм сред листата.

 

Върви, не спирай, с добро ме помни
и всеки път щом поглед нагоре извърнеш,
огледай се в огледало от хиляда звезди,
 точно там ликът ми ще зърнеш.

 

Върви, продължавай не те оставих сама
тук. С  всяка крачка отгоре те следвам.
Дори да не виждаш в снега ни следа-
до теб съм сега и право в теб гледам 

 

Върви, моя вселена, не спирай, върви.
Над теб съм  гледай право напред.
Обещавам - ще чакам , както чаках преди,
да се срещнем отново там на небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...