Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.
Върви и нека духът ми да бъде със теб,
да те води по всяка пътека в тъмата.
Всяка опасност нека показва отпред -
когато те водя съм сред листата.
Върви, не спирай, с добро ме помни
и всеки път щом поглед нагоре извърнеш,
огледай се в огледало от хиляда звезди,
точно там ликът ми ще зърнеш.
Върви, продължавай не те оставих сама
тук. С всяка крачка отгоре те следвам.
Дори да не виждаш в снега ни следа-
до теб съм сега и право в теб гледам
Върви, моя вселена, не спирай, върви.
Над теб съм гледай право напред.
Обещавам - ще чакам , както чаках преди,
да се срещнем отново там на небето.
© Joakim from the grave All rights reserved.