6.02.2018 г., 22:15

Ангел-хранител

595 3 3

Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.

 

Върви и нека духът ми да бъде със теб,
да те води по всяка пътека в тъмата.
Всяка опасност нека показва отпред - 
когато те водя съм сред листата.

 

Върви, не спирай, с добро ме помни
и всеки път щом поглед нагоре извърнеш,
огледай се в огледало от хиляда звезди,
 точно там ликът ми ще зърнеш.

 

Върви, продължавай не те оставих сама
тук. С  всяка крачка отгоре те следвам.
Дори да не виждаш в снега ни следа-
до теб съм сега и право в теб гледам 

 

Върви, моя вселена, не спирай, върви.
Над теб съм  гледай право напред.
Обещавам - ще чакам , както чаках преди,
да се срещнем отново там на небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...