6.02.2018 г., 22:15

Ангел-хранител

592 3 3

Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.

 

Върви и нека духът ми да бъде със теб,
да те води по всяка пътека в тъмата.
Всяка опасност нека показва отпред - 
когато те водя съм сред листата.

 

Върви, не спирай, с добро ме помни
и всеки път щом поглед нагоре извърнеш,
огледай се в огледало от хиляда звезди,
 точно там ликът ми ще зърнеш.

 

Върви, продължавай не те оставих сама
тук. С  всяка крачка отгоре те следвам.
Дори да не виждаш в снега ни следа-
до теб съм сега и право в теб гледам 

 

Върви, моя вселена, не спирай, върви.
Над теб съм  гледай право напред.
Обещавам - ще чакам , както чаках преди,
да се срещнем отново там на небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...