Ангелско песнопение

Поэзия » Философская, Другая

595 5 16

Прилича на смирено песнопение,

на хор от ангели пригласящи на орган

и красота потънала в забвение

във някой от мечтаните животи.

Божествено е само да усетиш

милувката на някой опростил ти

шамара незаслужен по лицето

и белега останал със години.

А майката? Тя винаги прощава -

откъснат си от нейната утроба,

събира, трупа, нищо да не каже -

без прошка няма да отиде в гроба.

И знам, че днес небето се отваря

под звуците на звездна мандолина,

а ангелите спускат се стремглаво

наметнати със бели пелерини.

А там, където стъпил на перваза

усмихва се към края си животът -

да можем за последно да поплачем

взаимно опростили се със Бога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hathor (Геновева Симеонова)

Не си, Дени, тук си.

2021-01-22T11:26:24+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Не знам защо съм пропуснала..!

2021-01-22T10:40:49+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Димитър, благодаря за обширния коментар. Прошката и изкуплението са ми любима тема, напоследък често "си говоря" и с Господ, макар, че за мен той е по-скоро надежда и вяра.

2021-01-21T22:17:16+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Хубава творба, замисляща за греха, изкуплението и прошката. Що се отнася до смирението, то идва като осъзнаване на греховната човешка същност, а всяко признание на греха е израз на душевна сила, чиято същност всъщност е божествена. А тук дали бог не е представен тук като женското начало/защото в живота жената е тази, която ражда живота и нейната роля е по- определяща от ролята на мъжа/, макар ние да го свързваме повече с мъжкото, може би поради това че като част на речта е съществително име в мъжки род?!

2021-01-21T22:02:41+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Георги, Скитница, di_t, благодаря ви, че отворихте страничката ми!

2021-01-21T21:11:13+02:00