Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
21.01.2021 г., 15:55 ч.  

Ангелско песнопение 

  Поезия » Философска, Друга
330 5 16

Прилича на смирено песнопение,

на хор от ангели пригласящи на орган

и красота потънала в забвение

във някой от мечтаните животи.

Божествено е само да усетиш

милувката на някой опростил ти

шамара незаслужен по лицето

и белега останал със години.

А майката? Тя винаги прощава -

откъснат си от нейната утроба,

събира, трупа, нищо да не каже -

без прошка няма да отиде в гроба.

И знам, че днес небето се отваря

под звуците на звездна мандолина,

а ангелите спускат се стремглаво

наметнати със бели пелерини.

А там, където стъпил на перваза

усмихва се към края си животът -

да можем за последно да поплачем

взаимно опростили се със Бога.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не си, Дени, тук си.
  • Не знам защо съм пропуснала..!
  • Димитър, благодаря за обширния коментар. Прошката и изкуплението са ми любима тема, напоследък често "си говоря" и с Господ, макар, че за мен той е по-скоро надежда и вяра.
  • Хубава творба, замисляща за греха, изкуплението и прошката. Що се отнася до смирението, то идва като осъзнаване на греховната човешка същност, а всяко признание на греха е израз на душевна сила, чиято същност всъщност е божествена. А тук дали бог не е представен тук като женското начало/защото в живота жената е тази, която ражда живота и нейната роля е по- определяща от ролята на мъжа/, макар ние да го свързваме повече с мъжкото, може би поради това че като част на речта е съществително име в мъжки род?!
  • Георги, Скитница, di_t, благодаря ви, че отворихте страничката ми!
  • Браво!
  • Чудесно е! Поздрав, Гени!
  • Идеен стих.
    Поздравявам те.
  • Наде, Николай, Деа, радвам се, че ви е харесало.
  • Много е хубаво!
  • Много е хубаво!
    Поздрави!
  • Хубаво! Много!
  • Благодаря, че се отбихте и коментирахте.
  • Хубаво!!!
  • "И знам, че днес небето се отваря
    под звуците на звездна мандолина,
    а ангелите спускат се стремглаво
    наметнати със бели пелерини..." Духът на стихотворението е като пелерината на тези ангели. Хареса ми!
  • И мен тъй ми се стори.
Предложения
: ??:??