14 окт. 2011 г., 22:05

Антиподи и помияри

701 0 0

            АНТИПОДИ И ПОМИЯРИ

 

Росица Кирилова от екрана праща зов:

                        "За ЖИВОТНИТЕ с любов!

А друг слава трупа

                              със словесната проказа:

              "За ХОРАТА със злоба и омраза"...

Наред със него "СМРАД"

           устата морска риба

                         от екрана лее кал и злоба.

И като търси медиен пазар

                    сред хора мислещи и зрящи,

развява под носа на СЕМ

                   "скандално жълто"

                                          ожълтени гащи.

Гащи от одрисканите

                                  нрави, етика, морал

на анонимно скрити зад екрана

"творци", които жадни за скандална

                                                            слава,

крещят, че им налагат

                                  "цензорна разправа"!

От "Пресата" пък се понася

                                       жълтеникав дим

и лъхва миризмата

                 от "Клоака максима"

                                          на Древен Рим...

 

Макар без пищните дупета на балета,

        аз шоуто на озлоблението гледам

                                         всеки божи ден!

От ЕКРАНА, В ПАРЛАМЕНТА

в ПРЕСАТА, СРЕД ХОРАТА

                                               КРАЙ МЕН!

Не сме виновни ние, Хората,

                                        за тая Тъпотия!

Създадоха ни вече вкус

                      да се храним с таз Помия...

И след като и аз съм вече

                                     животно-помияр,

отправям Зов:

Прати и мене, Роси, грам любов, за цяр!

С тая капчица Любов да се лекувам,

                       па ако ще дори след век,

отново пак да се превърна

                                  във любящ Човек...

А за хората, които

законите човешки не признават

                     и без срам ги нарушават,

Проклятие отправям

                                     с глас към Бога:

Господи, на тия, дето

            сред Рода Човешки

                                             сеят злоба,

прати най-тежката прокоба...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...