14.10.2011 г., 22:05

Антиподи и помияри

698 0 0

            АНТИПОДИ И ПОМИЯРИ

 

Росица Кирилова от екрана праща зов:

                        "За ЖИВОТНИТЕ с любов!

А друг слава трупа

                              със словесната проказа:

              "За ХОРАТА със злоба и омраза"...

Наред със него "СМРАД"

           устата морска риба

                         от екрана лее кал и злоба.

И като търси медиен пазар

                    сред хора мислещи и зрящи,

развява под носа на СЕМ

                   "скандално жълто"

                                          ожълтени гащи.

Гащи от одрисканите

                                  нрави, етика, морал

на анонимно скрити зад екрана

"творци", които жадни за скандална

                                                            слава,

крещят, че им налагат

                                  "цензорна разправа"!

От "Пресата" пък се понася

                                       жълтеникав дим

и лъхва миризмата

                 от "Клоака максима"

                                          на Древен Рим...

 

Макар без пищните дупета на балета,

        аз шоуто на озлоблението гледам

                                         всеки божи ден!

От ЕКРАНА, В ПАРЛАМЕНТА

в ПРЕСАТА, СРЕД ХОРАТА

                                               КРАЙ МЕН!

Не сме виновни ние, Хората,

                                        за тая Тъпотия!

Създадоха ни вече вкус

                      да се храним с таз Помия...

И след като и аз съм вече

                                     животно-помияр,

отправям Зов:

Прати и мене, Роси, грам любов, за цяр!

С тая капчица Любов да се лекувам,

                       па ако ще дори след век,

отново пак да се превърна

                                  във любящ Човек...

А за хората, които

законите човешки не признават

                     и без срам ги нарушават,

Проклятие отправям

                                     с глас към Бога:

Господи, на тия, дето

            сред Рода Човешки

                                             сеят злоба,

прати най-тежката прокоба...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...