Oct 14, 2011, 10:05 PM

Антиподи и помияри

  Poetry » Civic
704 0 0

            АНТИПОДИ И ПОМИЯРИ

 

Росица Кирилова от екрана праща зов:

                        "За ЖИВОТНИТЕ с любов!

А друг слава трупа

                              със словесната проказа:

              "За ХОРАТА със злоба и омраза"...

Наред със него "СМРАД"

           устата морска риба

                         от екрана лее кал и злоба.

И като търси медиен пазар

                    сред хора мислещи и зрящи,

развява под носа на СЕМ

                   "скандално жълто"

                                          ожълтени гащи.

Гащи от одрисканите

                                  нрави, етика, морал

на анонимно скрити зад екрана

"творци", които жадни за скандална

                                                            слава,

крещят, че им налагат

                                  "цензорна разправа"!

От "Пресата" пък се понася

                                       жълтеникав дим

и лъхва миризмата

                 от "Клоака максима"

                                          на Древен Рим...

 

Макар без пищните дупета на балета,

        аз шоуто на озлоблението гледам

                                         всеки божи ден!

От ЕКРАНА, В ПАРЛАМЕНТА

в ПРЕСАТА, СРЕД ХОРАТА

                                               КРАЙ МЕН!

Не сме виновни ние, Хората,

                                        за тая Тъпотия!

Създадоха ни вече вкус

                      да се храним с таз Помия...

И след като и аз съм вече

                                     животно-помияр,

отправям Зов:

Прати и мене, Роси, грам любов, за цяр!

С тая капчица Любов да се лекувам,

                       па ако ще дори след век,

отново пак да се превърна

                                  във любящ Човек...

А за хората, които

законите човешки не признават

                     и без срам ги нарушават,

Проклятие отправям

                                     с глас към Бога:

Господи, на тия, дето

            сред Рода Човешки

                                             сеят злоба,

прати най-тежката прокоба...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...