10 нояб. 2008 г., 11:46

Антонимистично

2K 0 16
Антонимистично
Топла есен, топъл град -
студени очи, замръзнал свят.
Прекрасна гледка, красив листопад -
грозни мисли, душевен обрат.

Щастливи усмивки, безгрижни лица -
куци преструвки, празни сърца.

Искрени думи, вино тръпчиво -
виновни лъжи, чувство непростимо.

Лек въздух, ясно небе -
Тежка въздишка, мътно питие.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчето отАндалусия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Далиили!
  • Нека разкрия истината и да замълча завинаги. (тихо) Донко не търпи критики.
    Залят съм от негово внимание, след един мой коментар! . Мерси нямаше нужда.
  • Izida, ами сарказъм е! Ако не се гледа саркастично на такъв тип "произведения" те ще продължават да се реят в сайта и да губят ценното време на читателите. А това произведение е това е точно такова - грубо, тъпо и безсмислено! Съжалявам ако съм обидил някой, но това е моето мнение!!
  • Прекрасно наистина
  • Izida Благодаря ти! Както беше казал един мой приятел - автора трябва да е гладен - а аз последно време бях сит. Но обещавам че ще се постарая!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....