10.11.2008 г., 11:46

Антонимистично

2K 0 16
Антонимистично
Топла есен, топъл град -
студени очи, замръзнал свят.
Прекрасна гледка, красив листопад -
грозни мисли, душевен обрат.

Щастливи усмивки, безгрижни лица -
куци преструвки, празни сърца.

Искрени думи, вино тръпчиво -
виновни лъжи, чувство непростимо.

Лек въздух, ясно небе -
Тежка въздишка, мътно питие.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчето отАндалусия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Далиили!
  • Нека разкрия истината и да замълча завинаги. (тихо) Донко не търпи критики.
    Залят съм от негово внимание, след един мой коментар! . Мерси нямаше нужда.
  • Izida, ами сарказъм е! Ако не се гледа саркастично на такъв тип "произведения" те ще продължават да се реят в сайта и да губят ценното време на читателите. А това произведение е това е точно такова - грубо, тъпо и безсмислено! Съжалявам ако съм обидил някой, но това е моето мнение!!
  • Прекрасно наистина
  • Izida Благодаря ти! Както беше казал един мой приятел - автора трябва да е гладен - а аз последно време бях сит. Но обещавам че ще се постарая!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....