Nov 10, 2008, 11:46 AM

Антонимистично

  Poetry » Civic
2K 0 16
Антонимистично
Топла есен, топъл град -
студени очи, замръзнал свят.
Прекрасна гледка, красив листопад -
грозни мисли, душевен обрат.

Щастливи усмивки, безгрижни лица -
куци преструвки, празни сърца.

Искрени думи, вино тръпчиво -
виновни лъжи, чувство непростимо.

Лек въздух, ясно небе -
Тежка въздишка, мътно питие.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчето отАндалусия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Далиили!
  • Нека разкрия истината и да замълча завинаги. (тихо) Донко не търпи критики.
    Залят съм от негово внимание, след един мой коментар! . Мерси нямаше нужда.
  • Izida, ами сарказъм е! Ако не се гледа саркастично на такъв тип "произведения" те ще продължават да се реят в сайта и да губят ценното време на читателите. А това произведение е това е точно такова - грубо, тъпо и безсмислено! Съжалявам ако съм обидил някой, но това е моето мнение!!
  • Прекрасно наистина
  • Izida Благодаря ти! Както беше казал един мой приятел - автора трябва да е гладен - а аз последно време бях сит. Но обещавам че ще се постарая!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...