Nov 10, 2008, 11:46 AM

Антонимистично

  Poetry » Civic
2K 0 16
Антонимистично
Топла есен, топъл град -
студени очи, замръзнал свят.
Прекрасна гледка, красив листопад -
грозни мисли, душевен обрат.

Щастливи усмивки, безгрижни лица -
куци преструвки, празни сърца.

Искрени думи, вино тръпчиво -
виновни лъжи, чувство непростимо.

Лек въздух, ясно небе -
Тежка въздишка, мътно питие.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчето отАндалусия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Далиили!
  • Нека разкрия истината и да замълча завинаги. (тихо) Донко не търпи критики.
    Залят съм от негово внимание, след един мой коментар! . Мерси нямаше нужда.
  • Izida, ами сарказъм е! Ако не се гледа саркастично на такъв тип "произведения" те ще продължават да се реят в сайта и да губят ценното време на читателите. А това произведение е това е точно такова - грубо, тъпо и безсмислено! Съжалявам ако съм обидил някой, но това е моето мнение!!
  • Прекрасно наистина
  • Izida Благодаря ти! Както беше казал един мой приятел - автора трябва да е гладен - а аз последно време бях сит. Но обещавам че ще се постарая!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...