TheAlchemist (Момчето отАндалусия) TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17
10 nov 2008, 11:46

Антонимистично

  Poesía » Civil
2K 0 16
Антонимистично
Топла есен, топъл град -
студени очи, замръзнал свят.
Прекрасна гледка, красив листопад -
грозни мисли, душевен обрат.

Щастливи усмивки, безгрижни лица -
куци преструвки, празни сърца.

Искрени думи, вино тръпчиво -
виновни лъжи, чувство непростимо.

Лек въздух, ясно небе -
Тежка въздишка, мътно питие.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчето отАндалусия Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    Благодаря ти Далиили!
  • TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    Нека разкрия истината и да замълча завинаги. (тихо) Донко не търпи критики.
    Залят съм от негово внимание, след един мой коментар! . Мерси нямаше нужда.
  • donkooooo (Донко Найденов)
    donkooooo (Донко Найденов)
    Izida, ами сарказъм е! Ако не се гледа саркастично на такъв тип "произведения" те ще продължават да се реят в сайта и да губят ценното време на читателите. А това произведение е това е точно такова - грубо, тъпо и безсмислено! Съжалявам ако съм обидил някой, но това е моето мнение!!
  • AmazonkA (Марина Петрова)
    AmazonkA (Марина Петрова)
    Прекрасно наистина
  • TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
    Izida Благодаря ти! Както беше казал един мой приятел - автора трябва да е гладен - а аз последно време бях сит. Но обещавам че ще се постарая!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0