"Благодарим за правото да умрем нелепо..."
Там, на площада огромен,
който нявга възпяваха
и кърваво знаме развяваха
четници горди, народни!
Там, на площада огромен,
гдето героите не спираха
да се бият и умираха,
да се спаси родния корен!
Там, на площада огромен
сега властва гробна тишина
и сякаш с някаква горчивина
подрънкват нейде окови...
Изстрадали, болни,
предадени, морни,
те неми започват да пъплят
по площада огромен, окъпан
от хиляди, хиляди сълзи,
и всеки пълзи
по стълбицата на живота,
да си запази имота
за своите съдбини...
И ха да успее човекът
след дългия път да намери утеха,
тогава Дяволът проклет,
обичащ да е най-отпред,
поглежда го с очи лукави
и с присмех зъл
блъска го към нищетата
и така всички:
"Всички! Един по един до един!
В Ада ще тънат, амин!"
Рече и прибра се в палата си скъп
и с парици във всеки път
Той виното си пие,
но не можа да скрие
тревогата си, щом чу
песента на будните и младите,
водени от своята свята звезда:
"Борете се за своите права!
О, изстрадали, помислете,
Апартейда свалете!"
А в другия край на площада
съдбовен вик в миг загърмя:
"Не искаме вече това!
Ние искаме проста свобода!"
И пееха ангели морни,
човешкия дух те възпяваха
и кърваво знаме развяваха,
както някога на площада огромен,
гдето героите не спираха
да се бият и умираха
да се спаси родния корен!
А Апартейдът вътре страдаше,
както страдаше нявга
Народът!
Уши, кървящи от болка,
очи, изпълнени със страх,
че Той извършил е грях
и със всяка обиколка
часовникът отмерваше
минутите до неговия крах...
А Народът не спираше да пее,
празнуваше, че пак живее!
© Дилян Георгиев Все права защищены