2.02.2015 г., 17:51

Апартейд

838 1 0

                         "Благодарим за правото да умрем нелепо..."
Там, на площада огромен,

който нявга възпяваха

и кърваво знаме развяваха

четници горди, народни!
Там, на площада огромен,

гдето героите не спираха

да се бият и умираха,

да се спаси родния корен!

Там, на площада огромен
сега властва гробна тишина

и сякаш с някаква горчивина

подрънкват нейде окови...
Изстрадали, болни,
предадени, морни,
те неми започват да пъплят
по площада огромен, окъпан

от хиляди, хиляди сълзи,
и всеки пълзи

по стълбицата на живота,
да си запази имота
за своите съдбини...
И ха да успее човекът

след дългия път да намери утеха,

тогава Дяволът проклет,

обичащ да е най-отпред,

поглежда го с очи лукави

и с присмех зъл

блъска го към нищетата

и така всички:
"Всички! Един по един до един!
В Ада ще тънат, амин!"

Рече и прибра се в палата си скъп

и с парици във всеки път

Той виното си пие,

но не можа да скрие

тревогата си, щом чу

песента на будните и младите,

водени от своята свята звезда:
"Борете се за своите права!

О, изстрадали, помислете,

Апартейда свалете!"

А в другия край на площада

съдбовен вик в миг загърмя:
"Не искаме вече това!

Ние искаме проста свобода!"

И пееха ангели морни,

човешкия дух те възпяваха

и кърваво знаме развяваха,

както някога на площада огромен,

гдето героите не спираха

да се бият и умираха

да се спаси родния корен!

А Апартейдът вътре страдаше,

както страдаше нявга

Народът!

Уши, кървящи от болка,

очи, изпълнени със страх,

че Той извършил е грях

и със всяка обиколка

часовникът отмерваше

минутите до неговия крах...
А Народът не спираше да пее,

празнуваше, че пак живее! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...