Апатия

Поэзия » Философская

836 1 4

Усещам, че превръщам се в апатия.

Не сещам смисъл в нищо вече.

Полазва сянката на антипатия,

която музата към ямата завлече...

Висят опулени картини по стените,

наложници на времето, уви!

И ето... няма и следа от възхитените!

Кажи, защо душата ме боли?

И шахът вече не е страст,

осъден, кралят абдикира.

Отворила кралица грозна паст,

поредния ми ход блокира...

И даже музиката ме предаде,

залюбена с горчив минор.

За мене тоя път създаде,

изневерила ми с лиричния тенор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

EvaRang (Eva Rang)

Ангелче, Пепи 🤗
Сега ще ви кажа. Колкото и да съм апатична или депресирана, устата не мож ми затвори. Та в такива моменти пиша, успешно или не 🤣 Друго, което правя е да зарежа всичко и да стрелям с момчетата в един военен сървър. Напоследък това ми е страст 😱

2019-08-15T13:01:18+03:00
palenka (П Антонова)

Щом ѝ се пише, значи не е чак толкова апатична, спокойно!

2019-08-14T23:55:01+03:00
EvaRang (Eva Rang)

Ехе, колко високи оценки. За първи път ми се случва на поезия. Благодаря, че коментирахте Розали, Красимира и Мариана! 😍

2019-08-14T21:58:48+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Даже и тогава душата не спира да се излива.

2019-08-14T17:29:53+03:00