Апатия
Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените,
наложници на времето, уви!
И ето... няма и следа от възхитените!
Кажи, защо душата ме боли?
И шахът вече не е страст,
осъден, кралят абдикира.
Отворила кралица грозна паст,
поредния ми ход блокира...
И даже музиката ме предаде,
залюбена с горчив минор.
За мене тоя път създаде,
изневерила ми с лиричния тенор!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Eva Rang Все права защищены
