Aug 14, 2019, 4:58 PM

Апатия

829 1 4

Усещам, че превръщам се в апатия.

Не сещам смисъл в нищо вече.

Полазва сянката на антипатия,

която музата към ямата завлече...

 

Висят опулени картини по стените,

наложници на времето, уви!

И ето... няма и следа от възхитените!

Кажи, защо душата ме боли?

 

И шахът вече не е страст, 

осъден, кралят абдикира. 

Отворила кралица грозна паст,

поредния ми ход блокира...

 

И даже музиката ме предаде,

залюбена с горчив минор.

За мене тоя път създаде,

изневерила ми с лиричния тенор! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Eva Rang All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангелче, Пепи 🤗
    Сега ще ви кажа. Колкото и да съм апатична или депресирана, устата не мож ми затвори. Та в такива моменти пиша, успешно или не 🤣 Друго, което правя е да зарежа всичко и да стрелям с момчетата в един военен сървър. Напоследък това ми е страст 😱
  • Щом ѝ се пише, значи не е чак толкова апатична, спокойно!
  • Ехе, колко високи оценки. За първи път ми се случва на поезия. Благодаря, че коментирахте Розали, Красимира и Мариана! 😍
  • Даже и тогава душата не спира да се излива.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...