Апел
Нека сме бохеми пеещи
във тоз живот суров
и душите ни копнеещи
да копнеят за любов!
Нека във дъжда не носим
и не вдигаме чадър,
и единствено от другия просим
да бъде по-добър!
Нека да не слагаме обувки,
а към хоризонта боси да вървим,
събраните от вятъра милувки
с приятел нека да делим!
Нека бъдем светлоносци
и във тъмна бъднина
да не сеем хиляди въпроси,
а да жънем светлина!
И когато в ден необозрим
сърцето да боли се случи,
нека дълго не скърбим,
защото с болката и любовта се учим!
във тоз живот суров
и душите ни копнеещи
да копнеят за любов!
Нека във дъжда не носим
и не вдигаме чадър,
и единствено от другия просим
да бъде по-добър!
Нека да не слагаме обувки,
а към хоризонта боси да вървим,
събраните от вятъра милувки
с приятел нека да делим!
Нека бъдем светлоносци
и във тъмна бъднина
да не сеем хиляди въпроси,
а да жънем светлина!
И когато в ден необозрим
сърцето да боли се случи,
нека дълго не скърбим,
защото с болката и любовта се учим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венелин Стоичков Все права защищены
